Vladimir Sabourín (Santiago de Cuba, 1967) es un poeta y traductor búlgaro de origen cubano, autor del manifiesto de la Nueva Poesía Social y fundador de la revista Нова социална поезия (Nueva Poesía Social). Ha traducido a Bertolt Brecht, Arquíloco, Roberto Bolaño y Álvaro de Campos al búlgaro, entre otros. 

---

Работници VІ

С отнесена от главата каска врязала в трахеята каишката
Теглеща те към скута на земята ти не си неин син
Петролното поле не е майката земя но ти си полегнал назад
Върху буците пръст оцветени като цветни руди от покриващия всичко
В този изкуствен рай нефтен филм огромни скъпоценни камъни
В безутешна градина на удоволствията було на мидас
Покриващо теб тенекиения човек на път към смарагдовия град оттласнат
От изригналото в ступор по гръб със смътната надежда да получиш сърце

Ти съзерцаваш в непроизволен непроизводствен миг
На двигателно обездвижване но при запазено съзнание
Състояние от което по принцип си лишен всъщност ти е
Забранено без да знаеш че е забранено и си лишен
Едновременно в полуфетална поза и като паднал по гръб
По пътя за дамаск ти виждаш духа на анаеробното разлагане
На останки от организми смесени с кал погребани под тегнещ
Пласт утайка втечнени от чудовищна топлина и налягане

Да избива в пустинята от петролния каптаж
И камъните да не стават хлябове. 

---

Obreros VI

Con el casco caído de la cabeza apretando la tráquea con la correa
Arrastrándote hacia el regazo de la tierra tú no eres su hijo
El campo de petróleo no es la Madre Tierra pero tú estás tumbado de espaldas
Sobre los terrones pintados como minerales coloreados por la placa de petróleo
Que cubre todo en este paraíso artificial grandes piedras preciosas
En un desconsolado Jardín de las Delicias velo de Midas
Cubriéndote a ti hombre de hojalata de camino a la ciudad esmeralda empujado
Por la erupción de espaldas en un estupor con la vaga esperanza de conseguir un corazón

Contemplas en un involuntario e improductivo instante
De parálisis motora pero con la conciencia salvaguardada
Una condición de la que en principio estás privado y que de hecho
Para ti está prohibida sin que sepas que está prohibida y que estás privado de ella
A la vez en una postura semifetal y como caído de espaldas
De camino a Damasco ves el fantasma de la descomposición anaeróbica
De restos de organismos mezclados con barro enterrados bajo el peso
De un estrato de sedimento licuados por un calor y presión monstruosos

Brotar en el desierto de la captación de petróleo
Sin que las rocas se conviertan en panes.

Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González

---

Más poesía:

• Aleksandar Vutimski: Vagabundos
• Hristo Smirnenski: ¡Que haya día!
• Katya Gérova: En el gueto de los trabajadores
• Valeri Verguílov: Humanidad/2