Poesía búlgara del siglo XX: «Nosotros», poema de Hristo Smírnenski en búlgaro y en español

Ний 

Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма -
ний, бедните деца на майката земя.
 
Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот -
ний, бледи смъртници - родени за живот.
 
А ний сме океан от огнени вълни,
величествен керван към светли висоти;
Чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни,
но ний сме океан от стенещи вълни.
 
На земните блага всевечни сме творци,
а нужда ни души до хладната си гръд.
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждаме чела със трънени венци -
ний, вечните творци, ний морните борци.
 
Но иде ден на съд! Над майката земя
надвисва ураган и в громкия му зов
преплитат се ведно омраза и любов,
а майката земя възсепва се сама,
потъпкала греха, отърсила срама.
 
Защото в боен ред сред робската тъма
възбунени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя:
"И ние сме деца на майката земя!"

Nosotros

Todos somos hijos de la madre tierra,
aunque su pecho no nos amamante,
en la vertiginosa órbita del camino terrenal,
ansiando luz, nos disolvemos en la oscuridad:
nosotros, pobres hijos de la madre tierra.

Azotan látigos, nos pesa la opresión
y la ley esclava del metal amarillo;
en la escasez crecemos, de penas morimos
rociando en nuestro camino lágrimas y sangriento sudor:
nosotros, pálidos mortales - nacidos a la vida.

Pero somos océano de llamaradas,
épica marcha hacia cumbres de luz;
En nuestros corazones late el universo,
la vida se aferra a nuestros hombros,
pero somos océano de gemidos.

Somos eternos creadores de riqueza terrenal,
pero contra su pecho frío nos sofoca la pobreza.
Bajo las negras alas de la muerte acechante
inclinamos las frentes coronadas de espinas:
nosotros, eternos creadores, agotados luchadores.

¡Pero se acerca el día del Juicio! Sobre la madre Tierra
un huracán se cierne y en su atronador
reclamo se funden odio y amor
y la madre Tierra se estremece,
aplasta el pecado, zafada de la vergüenza.

Batallando en la esclava oscuridad
un océano de rebeldía se alza rugiendo
pues se desborda nuestra sagrada ira
y su grito en miles de voces truena:
¡Nosotros los hijos de la madre tierra!