Literatura de Bulgaria: dos poemas de Ivan Peychev en búlgaro y en español

* * *
Ще вървим
и ще бъде страшна
смъртта.
Ще вървим,
ние знаем колко е
страшна смъртта.
Ще вървим,
ще вървим,
ние знаем, единствени знаем
колко е страшна смъртта.
Така ще вървим
без никакъв вятър в косите.
Така ще вървим
без никаква дума
в познатото наше
огромно мълчание.
Без небе ще вървим,
без море ще вървим,
нека само
неизбежният мрак
ни настигне,
за да можем
без небе,
без море
и без мрак
да достигнем до мрака.

* * *
Iremos andando
y será terrible
la muerte.
Iremos andando,
sabemos cómo es
de terrible la muerte.
Iremos andando,
andando,
sabemos, solo nosotros sabemos,
cómo de terrible es la muerte.
Así andaremos
sin viento entre los cabellos.
Así andaremos
sin ninguna palabra
en nuestro enorme
y conocido silencio.
Sin cielo andaremos,
sin mar andaremos,
y que solo la inevitable
oscuridad
nos alcance,
para que podamos
sin cielo,
mar
ni oscuridad,
alcanzar la oscuridad.

* * *
Нека седем капитани
повдигат тялото ми.
Нека седем ветрове
тъгуват за мен.
Нека седемте жени на капитани да спрат
и хвърлят с тесните си ръце
убийствен пясък,
слънце
и сълзи.
Нека всички
морета
да спрат на брега,
за да видят
как седем
капитани
изнасят
смъртта
от Созопол.

* * *
Que siete capitanes
alcen mi cuerpo.
Que siete vientos
sufran por mí.
Que las siete mujeres de los capitanes se detengan
y lancen con sus delgadas manos
arena asesina,
sol
y lágrimas.
Que todos
los mares
se detengan en la orilla
para ver
cómo siete
capitanes
se llevan
a la muerte
de Sozopol.