Poesía búlgara: Svetoslava Slavova

***

И в един прекрасен момент
ми заговаряш със шепот
и сладка усмивка
сам посягаш да ме целунеш
и признаваш, че те залисвам

Аз отдавна чакам
това признание
този поглед
това внимание
нощем ти шепна, когато заспиш

Обичам
Обичам го този мъж
Обичам го

***

En un momento ideal
me hablas entre susurros
y con una dulce sonrisa
te acercas a besarme
y admites que te distraigo

Llevo tiempo esperando
este reconocimiento
esta mirada
esta atención
de noche te susurro cuando te duermes

Amo
Amo este hombre
Lo amo

***

Ти си този в мислите ми,
докато пресичам улицата;
Ти си този, който извика името ми
и ме накара да се обърна

Ти си този, който ме дръпна
грубо към себе си
и ласкаво ме целуна

***

Eres el de mis pensamientos
cuando cruzo la calle;
Eres el que gritó mi nombre
y me hizo girarme

Eres el que me empujó
hacia sí
y me besó

Безпокойствие

Лятото свършва
а щурците
още
раират
нощната му повърхност

Inquietud

El verano termina
y los grillos
siguen
trazando
su superficie nocturna

***
ВИДЯХ ТЕ
сред тълпата
беше с приятели
и тъкмо правеше
поредния завой
в живота си,
този път с очила.
Аз стоях и те гледах.
Изпита ли съжаление?
Може би затова забави крачка.

***
TE VI
entre la multitud
estabas con amigos
justo le dabas
un giro más
a tu vida,
esta vez con gafas.
Yo te miraba.
¿Sentiste pena?
Quizá por eso ralentizaras el paso.

***
Любовта е сън
Сънят – влак

Стоя на перона
и чакам

***
El amor es sueño
El sueño, un tren

Aguardo la espera
en el andén