Poesía de Bulgaria: Diez poemas de Aycha Zaralíeva en búlgaro y en español

Aycha Zaralíeva (Turgovishte, 1986). 33 años más tarde reside en Sofía, donde trabaja como médico y profesora de medicina y rehabilitación. Continúa buscando la belleza en los tonos grisáceos. A veces prefiere huír de la realidad y otras veces la vive intensamente mediante la escritura. Escribe principalmente en verso, pero también en prosa.
С голи ръце трябва да изкопая

един дълбок гроб

за всичките си страхове,

за миналото,

за мнението на другите,

да го залея с катран,

с цимент

и да оставя надгробие

с надпис:

„Тук моите кошмари

си почиват от мен“.

Con mis manos desnudas debería 

cavar una profunda tumba

y depositar en ella

todos mis miedos,

el pasado,

la opinión de los demás

y cubrirla de alquitrán y cemento

dejando solo una lápida

con la inscripción:

“Aquí mis pesadillas

descansan de mí”.

в безсънните си нощи

броя стъпките на есента по стъклата

броя листата, гниещи по тротоара

и чакам да изгрее утрото

за да заспя

en mis noches de insomnio

cuento los pasos del otoño sobre los cristales

cuento las hojas que se pudren por las aceras

y espero a que amanezca

para poder quedarme dormida

Огледалата в сънищата ни

са криви.

Няма истини вече.

Всичко е само негативен образ

на миналото,

от което се срамуваме.

Los espejos de nuestros sueños

están torcidos.

Ya no quedan verdades.

El todo es solo la imagen negativa

del pasado,

del que nos avergonzamos.

дълбоко в софийските подземия

четем стихове

за живота навън

за тъгата на утрото

за любовта, която никога не сме имали

и събираме кураж да излезем на повърхността

en las profundidades subterráneas de Sofía

leemos versos

sobre la vida allá fuera

sobre la tristeza del mañana

sobre el amor que nunca hemos tenido

mientras nos armamos de valor para salir a la superficie

Неделята се стича към края си.

От слънцето остана розова диря

като от пръсти по кожата ми,

когато дълго си ме държал за ръка.

Поскитах за кратко сама.

Вече ми липсваш.

Прибирам се.

El domingo va alcanzando su final.

Del sol solo ha quedado una huella rosa

como aquellas que dejan tus dedos sobre mi piel

después de que me hayas agarrado de la mano.

Me fui a deambular un rato sola.

Ya te echo en falta.

Me vuelvo a casa.

След толкова бързане,

дълго чакам да започне новия ден.

Спирам се под звездите

да броя

колко усмивки съм събрала днес.

Затварям очи.

Отдавна не съм била така щастлива.

Тази нощ ще сънувам пълнолуния.

И теб.

Después de tanto correr

espero a que empiece el nuevo día.

Bajo las estrellas me detengo

para contar

cuántas sonrisas he juntado hoy.

Cierro los ojos.

Hace mucho que no había sido así de feliz.

Esta noche soñaré lunas llenas.

Y contigo.

Сънувах

есенни листа и сълзи.

Капеха в един ритъм.

Онзи на сърцето ми.

Soñé

hojas otoñales y lágrimas.

Se caían al mismo ritmo.

Al ritmo de mi corazón.

Последният септемврийски ден

прилича на клада.

Слънцето изгаря спомените

от една любов,

която сънувах

само аз…

El último día de septiembre

se parece a una hoguera.

El sol quema los recuerdos

de un amor

que soñé

solo yo.

Петъкът е мъглив.

Влакът тихо прибира пътниците си.

А моето желание да избягам

е пораснало.

Огромна сива дупка

замества днес

всичко онова, в което

с години се клех.

Es viernes y está nublado.

El tren silentemente recoge sus pasajeros.

Y mi deseo de huir

ha aumentado.

Un gran agujero gris

reemplaza hoy

todo aquello por lo que

durante años juré

И как да измия тъгата

от погледа си?

Нали с всяко събуждане

доближавам края

на ръба,

а отвъд него

е само бездната

на безсмъртната ти душа?

¿Cómo quitar la tristeza

de mi mirada?

¿Si con cada nuevo despertar

me acerco al final

del borde

y más allá de él

solo permanece el abismo

de tu alma inmortal?

Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González

Más poesía:

Aleksandar Guérov: Tres poemas

Ana Tsankova: Un poema

Beatriche Gúnova: Un poema

Beloslava Dimitrova: Hacia dentro

Deja una respuesta

Introduce tus datos o haz clic en un icono para iniciar sesión:

Logo de WordPress.com

Estás comentando usando tu cuenta de WordPress.com. Salir /  Cambiar )

Imagen de Twitter

Estás comentando usando tu cuenta de Twitter. Salir /  Cambiar )

Foto de Facebook

Estás comentando usando tu cuenta de Facebook. Salir /  Cambiar )

Conectando a %s

A %d blogueros les gusta esto: