| С голи ръце трябва да изкопая
един дълбок гроб за всичките си страхове, за миналото, за мнението на другите, да го залея с катран, с цимент и да оставя надгробие с надпис: „Тук моите кошмари си почиват от мен“. |
Con mis manos desnudas debería
cavar una profunda tumba y depositar en ella todos mis miedos, el pasado, la opinión de los demás y cubrirla de alquitrán y cemento dejando solo una lápida con la inscripción: “Aquí mis pesadillas descansan de mí”. |
| в безсънните си нощи
броя стъпките на есента по стъклата броя листата, гниещи по тротоара и чакам да изгрее утрото за да заспя |
en mis noches de insomnio
cuento los pasos del otoño sobre los cristales cuento las hojas que se pudren por las aceras y espero a que amanezca para poder quedarme dormida |
| Огледалата в сънищата ни
са криви. Няма истини вече. Всичко е само негативен образ на миналото, от което се срамуваме. |
Los espejos de nuestros sueños
están torcidos. Ya no quedan verdades. El todo es solo la imagen negativa del pasado, del que nos avergonzamos. |
| дълбоко в софийските подземия
четем стихове за живота навън за тъгата на утрото за любовта, която никога не сме имали и събираме кураж да излезем на повърхността |
en las profundidades subterráneas de Sofía
leemos versos sobre la vida allá fuera sobre la tristeza del mañana sobre el amor que nunca hemos tenido mientras nos armamos de valor para salir a la superficie |
| Неделята се стича към края си.
От слънцето остана розова диря като от пръсти по кожата ми, когато дълго си ме държал за ръка. Поскитах за кратко сама. Вече ми липсваш. Прибирам се. |
El domingo va alcanzando su final.
Del sol solo ha quedado una huella rosa como aquellas que dejan tus dedos sobre mi piel después de que me hayas agarrado de la mano. Me fui a deambular un rato sola. Ya te echo en falta. Me vuelvo a casa. |
| След толкова бързане,
дълго чакам да започне новия ден. Спирам се под звездите да броя колко усмивки съм събрала днес. Затварям очи. Отдавна не съм била така щастлива. Тази нощ ще сънувам пълнолуния. И теб. |
Después de tanto correr
espero a que empiece el nuevo día. Bajo las estrellas me detengo para contar cuántas sonrisas he juntado hoy. Cierro los ojos. Hace mucho que no había sido así de feliz. Esta noche soñaré lunas llenas. Y contigo. |
| Сънувах
есенни листа и сълзи. Капеха в един ритъм. Онзи на сърцето ми. |
Soñé
hojas otoñales y lágrimas. Se caían al mismo ritmo. Al ritmo de mi corazón. |
| Последният септемврийски ден
прилича на клада. Слънцето изгаря спомените от една любов, която сънувах само аз… |
El último día de septiembre
se parece a una hoguera. El sol quema los recuerdos de un amor que soñé solo yo. |
| Петъкът е мъглив.
Влакът тихо прибира пътниците си. А моето желание да избягам е пораснало. Огромна сива дупка замества днес всичко онова, в което с години се клех. |
Es viernes y está nublado.
El tren silentemente recoge sus pasajeros. Y mi deseo de huir ha aumentado. Un gran agujero gris reemplaza hoy todo aquello por lo que durante años juré |
| И как да измия тъгата
от погледа си? Нали с всяко събуждане доближавам края на ръба, а отвъд него е само бездната на безсмъртната ти душа? |
¿Cómo quitar la tristeza
de mi mirada? ¿Si con cada nuevo despertar me acerco al final del borde y más allá de él solo permanece el abismo de tu alma inmortal? |
Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González
Más poesía:
– Aleksandar Guérov: Tres poemas
– Ana Tsankova: Un poema
– Beatriche Gúnova: Un poema
– Beloslava Dimitrova: Hacia dentro
LA TORTUGA BÚLGARA 
Deja una respuesta