Amelia Licheva es poeta y crítica literaria. Profesora de Teoría de la Literatura en la Universidad de Sofía. Es autora de numerosos libros de teoría literaria así como de diferentes poemarios. Sus poemas han sido traducidos al inglés, francés, alemán, italiano, polaco, árabe, entre otros. Redactora jefe de la revista literaria búlgara Литературен вестник (Periódico literario) y redactora de la revista Литературата (La literatura). Miembro del PEN club de Bulgaria y de la International Comparative Literature Association. Ha sido galardonada en diferentes ocasiones por su proyecto editorial del manual Teoría de la literatura: de Platón al postmodernismo, con la condecoración del ayuntamiento de Sofía, el premio Hristo G. Danov, así como con el Premio Nacional de Literatura Binyo Ivanov.
| Ретро Плахо подреждат книгите, плочите, нотите, винаги внимателно ги покриват, за да бъдат опазени и от дъжда, и от слънцето, имат покрив за тях и импровизирани витрини, чакат някой да спре, да разлисти, да погали, да целуне и най-после да купи любимия автор, любимата музика и да се върне назад в своето детство в младостта на света, във всички невинни години, непознали ускорението на днешното… Спират деца с родители, влюбени двойки, ученици, плъзнали от екскурзионните автобуси, но не поглеждат старото, не разпознават белезите на скъпото, ценното, важното, питат само за цената на сувенирите, сложени на първи ред не за да припечелят, а за да привлекат туристите, които трябва да ги видят и запомнят, за да знаят, че те, букинистите, са още по бреговете на Сена и тихо се борят за живота, какъвто е бил. | Retro Con delicadeza ordenan los libros, los vinilos, las partituras, con elegancia los cubren para que permanezcan conservados tanto de la lluvia como del sol, tienen cobijo para ellos así como escaparates improvisados, esperan a que alguien se detenga para hojear, para acariciar, para besar y que finalmente decida comprar algo de su autor o música favorita y para que vuelva, así, a su infancia – la juventud del mundo – a todos aquellos años inocentes ajenos a la celeridad del presente… Niños con sus padres, parejas enamoradas y estudiantes se detienen arrastrados por autobuses turísticos, pero ellos no miran lo viejo, no reconocen las cicatrices de lo querido, lo apreciado, lo significante, ellos solo preguntan por el precio de los souvenirs colocados en la primera fila no para ganarlos, sino para atraer a los turistas, aquellos que deben verlos y retenerlos, para que sepan, que ellos, los libreros de viejo siguen por las orillas del Sena y silentemente luchan por la vida… Por la vida tal como fue. |
| Един най-обикновен ден Минувачът е много ядосан и размахва необуздано ръце, светофарът свети само зелено и гумите се надпреварват да проскърцват, очертанията и контурите се съюзяват, сенките тичат, светът надява очила, тъмното идва, страшното идва, защо лека нощ, защо? | Un día cualquiera El viandante está bastante enfadado y agita sus manos con desenfreno el semáforo está solamente en verde y las ruedas de los coches crujen en competición, los contornos y las formas se unen, las sombras corren el mundo se pone unas gafas, lo oscuro adviene, lo aterrador adviene, ¿cómo que buenas noches? ¿por qué? |
| Рачешко Имаше време, съвсем скоро, когато исках то да спре, да не върви, за да запазя, съхраня, задържа, за да греба с шепи от дара на присъствието, сега моля времето да бърза, да препуска, за да отмятам ден след ден, но то пълзи. | A paso de cangrejo Érase una vez, muy recientemente, cuando quería que parara, que no andara, para mantener, conservar, retener, para remar con las palmas de mis manos. Del don de la presencia ahora ruego al tiempo que se apresure, a que corra, para mirar cómo pasan los días, pero él se arrastra. |
| Двойкаджийка Уча се да разширявам света си, да отглеждам приятелства, да следвам всички роли и архетипи, да бъда като нормалните, за да има до мен, след мен, за да е леко, лесно и ведро сред гълчава и ек, сред смях и дори сълзи. Не мога. Не научавам, не възприемам, не ми се получава. Светът ми е с размер на твърде омаляла дреха. | Fracasada Aprendo a ampliar mi horizonte a cultivar mis amistades a seguir todos los roles y arquetipos a ser como los normales, para que haya junto a mí, y detrás de mí, para que sea ligero, fácil y claro entre la barahúnda y el eco, entre risas e incluso lágrimas. No puedo. No aprendo, no asimilo, no me sale nada bien. Mi mundo tiene la talla de una prenda que se ha quedado demasiado pequeña. |
| * Реших със Бог облог да сключа – да бъда добра, да помагам, да не отминавам просещи, да влизам в църкви, да предлагам за в бъдеще каквото се иска от мен и да го правя. В замяна пожелах животът да продължи. Късно е било, нито с живота лотария се разиграва, нито Бог вярва на обещания. | * Decidí hacer una apuesta con Dios: ser buena, ayudar, no ignorar a los mendigos, ir a la iglesia, ofrecer para el futuro lo que de mí se requiere, así como realizarlo. A cambio de todo esto deseé que la vida continuara. Pero fue demasiado tarde, pues ni la lotería juega con la vida, ni Dios cree en promesas. |
Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González
La Tortuga Búlgara 
Deja una respuesta