Poesía búlgara: Elena Hristova

Сряда

Кой ли дявол ме взря в очите ти?
Кой напълни проклетите чаши?
Полудяла разлиствам дните,
отброявайки нашите.

Кой по моите устни разсипа
аромата на твоето тяло?
Тази сряда е топла на пипане
и мирише на тебе цялата!

Miércoles

¿Pero qué demonio me hizo mirar tus ojos?
¿Quién colmó los malditos vasos?
Como loca paso los días
contando los nuestros.

¿Quién vertió sobre mis labios
el aroma de tu cuerpo?
Cálido miércoles al tacto,
¡hasta desprende tu aroma!

Кръв

Ти си в кръвта ми.
Така знам, че няма да те изгубя никога,
не и преди да умра.

Само понякога хапя устните си до кръв,
за да мога да те усетя.
И ти изтичаш, по малко,
на капки,
само за да се влееш в мен отново,
потъваш навътре,
там, до най-дълбокото ми място.
Страх ли те е? С всички онези бури –
демонични, призрачни, гръмотевични,
с които ти се налага да съжителстваш.
Не се страхувай,
страшното тепърва предстои.
Защото те искам завинаги.
Изгубила съм разсъдъка си.
По-рано знаех,
че всичко е временно,
не и сега.
Сега знам, че те искам завинаги,
въпреки моите страхове.
Да, аз се боя!
От прорезни рани и катастрофи.
Не за себе си, а защото ти си в кръвта ми.
Искам да съм жива, за да мога понякога
да хапя устните си до кръв.
Дай ми правото над тази болка…

Sangre

Conformas mi sangre.
Así sé que nunca te perderé,
al menos no antes de morir.

Solo a veces muerdo tus labios hasta sangrarlos
para poder sentirte.
Y te vas derramando, poco a poco,
gotita a gotita,
solo para fundirte de nuevo en mí,
te hundes
allí, junto a mi lugar más profundo.
¿Tienes miedo? Con todas esas tormentas:
demoníacas, fantasmagóricas, estruendosas
con las que te ves obligada a convivir.
No tengas miedo,
lo peor está por venir.
Pues te quiero para siempre.
He perdido el norte.
Antes sabía
que nada era eterno,
pero ahora no.
Ahora sé que te quiero para siempre
pese a mis miedos.
¡Sí, me aterran!
Los cortes y los accidentes.
No por mí, sino porque conformas mi sangre.
Quiero estar viva para poder, aunque sea a veces,
morder tus labios hasta sangrarlos.
Otórgame el derecho a tal dolor…