Пролетарий


В полунощ пред заключени двери
аз стоя непризван, непознат
и в ръцете ми гневно трепери
съдоносният яростен млат.
 
В беломраморни охолни зали
лъкатушат светлинни вълни -
несмутени от робски печали,
веселят се мъже и жени.
 
Пиршеството на празник разблуден
увенчано е с мрачен разкош
и всечасно през блясъка чуден
се оглежда настръхнала нощ.
 
А надмогнал студената бездна
и вълните на кървав потоп
аз повдигам десница железна
и велик съм, защото бях роб.
 
През години на черна нерадост
възмъжах и обжарих гърди;
в знамената на моята младост
мъдростта на теглата ми бди.
 
Разбунтуван кат луда стихия,
ще разбия заключений вход,
с тържеството на властен Месия
ще руша и създавам живот.
 
А в зори, сред възторжени песни,
ще протегна аз груби ръце,
и високо, високо ще блесне
светлината на нежно сърце.

Proletario


A media noche, ante puertas cerradas,
me yergo ignorado, no invitado
y en mis manos de ira tiembla
la furiosa y fatal maza.

En opulentas salas de mármol blanco
serpentean ondas luminosas:
indiferentes a la tristeza del esclavo
mujeres y hombres gozan bailando.

El banquete del ruin festejo
se colma de vil opulencia
y cada hora, a través del trémolo resplandor,
erizada avizora la noche.

Habiendo cruzado la gelidez abisal
y oleadas torrenciales de sangre 
en pie, levanto mi mano de hierro:
soy hercúleo, porque fui esclavo.

A través de años de negra tristeza
me hice hombre, enardecí mi pecho;
desde las banderas de mi juventud
el espíritu de mis sufrimientos vela.

Indómito, irrefrenable,
astillaré la puerta atrancada,
esplendente como poderoso Mesías,
destruiré todo, crearé vida.

Ya al alba, entre canciones exaltadas,
alzaré estas curtidas manos
y alto, muy alto, brillará
la luz de un tierno corazón.